В предишната ми статия „Ще останат ли интериорните дизайнери без работа през 2026 г.?“ разгледах ролята на изкуствения интелект в интериора и дали може да измести професията ни. Тя предизвика интерес и много хора ми писаха с въпроси, а най-често задаваният беше: „Чувствам ли се лично застрашена от навлизането на AI?“

Именно този въпрос ме провокира да напиша днешната статия.

Първи впечатления от AI в интериора

Признавам, че в началото – през 2023–2024 г. – новите AI инструменти ме плашеха. Нямах достатъчно време да се запозная с тях и си представях, че ще „изместят“ труда ни. Но през есента на 2024 г. отделих време да ги изпробвам и тогава осъзнах нещо важно: AI не е враг, а инструмент.

Да, той се развива бързо, но грешките, които допуска към този момент, са недопустими от професионална гледна точка. Може да генерира интересни идеи, но няма капацитета да обмисли функционалност, контекст, бюджет или да създаде истинско преживяване в едно пространство. Да не говорим, че променя и архитектурни елементи в пространството. Именно затова вярвам, че AI ще бъде полезен помощник, но няма да замести интериорния дизайнер. По-скоро ще измести онези, които не се научат да работят с него.

Коя е истинската заплаха?

След като си отговорих, че AI не е реалната заплаха, се замислих – коя е тя? И стигнах до извода, че „заплахата“ за нас винаги е съществувала (както в почти всяка друга професия): новото поколение, в случая, дизайнери.

Когато бях студентка, мечтаех да попадна в творческа, сплотена среда, в която опитните дизайнери споделят знания, а младите с ентусиазъм учат и се развиват. Реалността обаче, поне в България, често е различна – труден старт, откази за стажове без „опит“, бариери вместо подкрепа.

Много млади колеги споделят, че вместо да получат шанс, често биват приемани като конкуренция и „поставяни на мястото им“.  Резултатът от това отношение е, че много от младите бъдещи дизайнери не се задържат в професията и търсят ново поприще за развитие.Което е наистина жалко, защото истината е проста: младите винаги ще са по-адаптивни.

Те учат по-бързо, имат достъп до повече информация и растат със съвременните технологии. Ние вече изместихме поколението, което чертаеше на ръка и не успя да се адаптира към 3D софтуерите. Днешното поколение деца, които ще боравят и владеят изкуствения интелект още от ранна възраст, ще бъдат по-гъвкави и конкурентни от нас. Това е естествен ход на развитието, а не повод за страх или враждебност.

Моето послание

Вярвам, че интериорното общество може да бъде по-силно и по-устойчиво, ако изберем сътрудничеството пред конкуренцията. Вместо да възприемаме младите като заплаха, можем да ги приемем като продължение на нашата работа – да ги вдъхновяваме, обучаваме и подкрепяме така, както някога сме мечтали и ние да получим подкрепа.

Работа има за всички. Единствената константа в живота е промяната – и нашата задача е да я приемаме и да се адаптираме.