Нещо толкова елементарно на пръв поглед като стола, съчетава в една малка обвивка инженерна мисъл, практичност, материали и най-вече - въображение. Наистина успешният стол е нещо повече от съчетание на форма с функция - той е произведение на изкуството. Често това произведение идва и с цена, достойна за него. В този блог пост бихме искали да ви покажем и разкажем малко повече за най-емблематичните столове в света. Но преди това, малко предистория.

XX век се превръща в златен век за модерния стол. Иновациите в технологиите и възходящата мобилност на средната класа стават предпоставки за това най-добрите дизайнери да се възползват от творческото предизвикателство по преосмислянето на евтиното обзавеждане. Така започва историята на модерния стол.

Кресло “Дракони”

Въпросното кресло е дизайн на прочутия дизайнер и архитект от ирландски произход Айлийн Грей. Преди Грей да се прочуе като една от най-значимите фигури в Модернизма, тя прави мебели в стил Арт-Деко̀. Грей прекарва по-голямата част от живота си в Париж, където създава някои от най-емблематичните си дизайни, сред които и Креслото “Дракони” (Fauteuil aux Dragons). 

Столът е направен след края на Първата Световна Война, между 1917 и 1919, за Сузан Талбот. Талбот първа дава възможност на Грей да направи цялостен интериорен дизайн, а столът е част от въпросния интериор. Днес столът е тапициран в кафява кожа, но в оригинал тапицерията е била бяла. Лакираната дървена структура е във формата на драконови тела, които оформят основата на стола, а опашките им стигат до задната част на стола. Главите на драконите са резбовани в подлакътниците.

През годините столът сменя своя собственик неколкократно. През 1971 година столът става притежание на арт дилъра Ческа Валуа, която го закупува за 2,700 долара. Две години по-късно тя продава стола на прочутия дизайнер Ив Сен Лоран. След неговата смърт през 2008 година, столът е пуснат на търг година по-късно, като цената, на която е продаден, е невероятните 28 милиона щатски долара (близо 22 милиона евро).  

Иймз Лаундж чеър [Eames Lounge (670) and Ottoman (671)]

Съпружеското дуо дизайнери и архитекти - Чарлз и Рей Иймз пък са авторите на друг емблематичен стол, познат като “Иймс Лаундж чеър”. Историята му започва през Втората Световна Война, когато съпрузите решават да помогнат на приятел - Доктор Уендъл Скот. Скот работи за американската армия, която през 1942 година използва метални шини за обездвижване на ранени войници. Проблемът с металните шини бил, че вместо да обездвижат мястото и да помогнат, те допълнително влошавали травмите. Така Чарлз и Рей започват да експериментират и през 1943 година правят първата си формована шина от шперплат. До края на войната около 150 000 такива шина са изработени. Дизайнерите прилагат технологията си и в други направления на военната индустрия - носилки, стабилизиращи опашки за самолети, та дори и цял фюзелаж на самолет.

Така по време на експериментите на дуото с шперплат се ражда и тяхното изобретение - машината за формоване “Kazam!”. Около десетилетие по-късно - през 1956, съпрузите използват технологията за формоване на шперплат и създават най-емблематичния си дизайн - Иймз Лаундж чеър.

Дизайнът е вдъхновен от кожените кресла в Английски стил, а самият Иймз Лаундж чеър се превръща в икона на Модернизма. Въпреки това, в едно свое писмо до съпруга си, Рей казва, че столът изглежда “удобен и не-дизайнерски”. Конструкцията на стола се състои от 3 извити корпуса, направени от шперплат: по една на облегалката за главата, на облегалката за гърба и на седалката. От началото на производството си през 1956 до началото на 90-те години на миналия век, тези три корпуса са правени от слепянето на 5 тънки слоя шперплат и покриването им с фурнир от Бразилски палисандър. През 90-те години технологията се променя и в момента столът се произвежда от 7 слоя шперплат и покритие от фурнир от череша, орех, палисандър и други. 

В момента това е един от най-плагиатстваните дизайни на столове. Освен това, свидетелство за статуса на Лаундж чеър като емблема на поп културата е и присъствието му в постоянната колекция на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

Яйцето на Арне Якобсен

Докато “Лаундж чеър” е направен за да бъде удобен, то Арне Якобсен прави своя стол “Яйце” с едничката цел той да дава уединение. Столът е изработен специално за SAS Royal Hotel в Копенхаген през 1958 година. Интересен е фактът, че целият хотел - от фасадата до приборите в хотела, е по дизайн на Якобсен. В наши дни повечето обзавеждане е подменено, за да отговаря на корпоративните стандарти на хотела за материи и мебели. Затова хотелът е познат като загубеното произведение на изкуството на Якобсен. Само една стая запазва оригиналното зелено обзавеждане и дървената ламперия по стената. Въпросната стая е с номер 606 и все още може да бъде резервирана.

Столът “Яйце” обаче е триумфът на пълния дизайн на Якобсен и в тотален контраст с вертикалните и хоризонтални повърхности, които доминират фасадата и интериора на хотела. За времето си столът е техническа иновация - по него няма прави линии, само извивки. Концепцията за стола пък се ражда от нова техника, която дизайнерът развива - формована вътрешна обвивка от синтетичен материал, поставена на въртяща се алуминиева основа, с пласт пяна, която покрива формованата обвивка, и тапицирана в кожа или плат.

Якобсен дълго време търси перфектната форма като експериментира с глина в гаража си. Накрая дизайнерът достига до емблематичната и незабравима форма на стола. Именно тази форма е и причината столът до такава степен да се хареса на широката публика, че Датската компания за обзавеждане Fritz Hansen започва и масовото му производство. 

Столът е истинско произведение на изкуството, като, в зависимост от материалите и механизмът, цената му варира от скромните близо 6 хиляди Евро, до над 17,000.